Рибарица (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Област Ловеч. За другото българско село с това име вижте Рибарица (Софийска област).

Рибарица
Общи данни
Население1002 души[1] (15 март 2024 г.)
4,64 души/km²
Землище216,112 km²
Надм. височина577 m
Пощ. код5720
Тел. код06902
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ62579
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Рибарица
Пенка Ганева
(ГЕРБ)
Рибарица в Общомедия

Рибарица е село в Северна България. То се намира в Община Тетевен, област Ловеч, в близост до град Тетевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Рибарица се намира в старопланински район, в подножието на Стара планина в Тетевенския балкан, на 12 км от град Тетевен, 83 км югозападно от Ловеч и на 122 км североизточно от столицата София. Селото е разположено на бреговете на река Бели Вит.

История[редактиране | редактиране на кода]

Рибарица е обявена за село 4 десетилетия след Освобождението. Преди това е вилно селище. Строителството на вили започва от 1906 година, когато е построена и първата вила на директора на тетевенската банка Марин Ничев. През 1911 година са построени вилата на професор Жеко Спиридонов, на фамилия Дейкови, на Балабанови, Владимир Вазов.

Между юни 1940 и лятото на 1941 година в Рибарица функционира концентрационен лагер с около 100 затворници, които работят по строежа на шосето за Троян.[2]

На 8 март 2007 към Рибарица формално са присъединени обезлюдените села Горуньово и Брязово.[3]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 25 май в местността Костина се провежда възпоменание в памет на Бенковски. Честването включва зрелищна възстановка на трагичното събитие. Всяка година актьори пресъздават сцената на убийството на Бенковски и залавянето на другарите му.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Рибарица

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 394 – 395.
  3. Решение №139 на Министерски съвет. Държавен вестник, бр. 24 от 20 март 2007

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]